8. И видях след това, че всички, които се бяха събрали да го победят, много се уплашиха, ала все пак дръзнаха да влязат в битка.
9. А той, като забеляза устрема на настъпващото множество, не вдигна ръката си – не държеше нито копие, нито друго някакво оръжие, – а само, доколкото видях,
10. от устата му лъхаше огън, от устните му – пламенно дихание, а езикът му сипеше безброй искри. И всичко това се сля в едно: огнен полъх, пламенно дихание и безбройни искри.
11. Тогава той устремно нападна множеството, готово за сражение, и изгори всички, така че от това безбройно множество не остана нищо освен пепел и мирис на дим; видях това и страх ме обзе.
12. След това видях същия мъж да слиза от планината и да зове при себе си друго, мирно множество.
13. И мнозина пристъпваха към него, едни с весели, други с тъжни лица, едни бяха вързани, други пък носени.Обзет от силен страх, аз се събудих и отправих молитва към Всевишния:
14. „Ти отначало показа на Своя служител тези чудеса и ме намери за достоен да приемеш молитвата ми.
15. Покажи ми тогава и значението на този сън,
16. защото, както аз разбирам, тежко ще бъде на оставените до тези дни, а още по-тежко на онези, които не са оставени,
17. понеже те бяха изпълнени с печал.
18. Сега съзнавам, че онова, което е оставено за последните дни, ще срещне както тези, които не са оставени, така и онези, които са оставени.