40. Когато изминаха седемте дена и целият народ чул, че аз не съм се върнал в града, събраха се всички – мало и голямо, и като дойдоха при мене, ми казаха:
41. „С какво прегрешихме към тебе и с какво те обидихме, та ни остави и седиш на това място?
42. От целия народ само ти ни остана като грозд от лоза, като светилник на тъмно място и като пристан за кораб, избавен от буря.
43. Нима са малко бедите, които ни сполетяха?
44. Ако ни изоставиш, по-добре да бяхме изгорели, когато гореше Сион,
45. защото ние не сме по-добри от онези, които измряха там.“ И ридаеха с висок глас.Тогава аз им отговорих: