9. Попитай земята и тя ще ти каже, че тя е, която трябва да оплаква падането на толкова много нейни рожби,
10. защото всички, отначало родени от нея, и други, които ще дойдат, почти всички загиват и толкова много се предават на изтребление.
11. Така че кой трябва повече да тъжи, ако не онази, която е изгубила толкова деца, а не ти, която скърбиш за едно единствено?
12. И ако ми кажеш: „Моят плач не прилича на плача на земята, защото аз изгубих плода на утробата си, който съм носила с тъга и съм родила с болки,
13. а пък земята изгубва, както ѝ е присъщо – множеството, което е на нея, си отива така, както идва“ – тогава аз ще ти отвърна,
14. че както ти си родила с мъка, така и земята дава своя плод на човека, който я обработва още от самото начало.
15. Затова сега се въздържай в скръбта си и мъжествено понеси загубата, която те е постигнала,
16. защото, ако признаеш, че определеното от Бога е справедливо, и сина си ще получиш, когато му дойде времето, и ще бъдеш прославена между жените.