30. И ето аз лежах като мъртъв и в несвяст. Той ме хвана за дясната ръка, подкрепи ме и като ме изправи на крака, ме запита:
31. „Какво ти е? Какво смущава твоя разум и чувствата в сърцето ти? Какво те безпокои?“
32. Аз отвърнах: „Това, че ти ме изостави, и аз, като постъпих, както ти каза, излязох на полето, и ето видях и още виждам онова, за което не мога да разкажа.“
33. А той ми каза: „Стой смело и аз ще ти обясня.“
34. Отвърнах: „Говори ми, господарю мой, само не ме оставяй да умра напразно;
35. защото аз видях това, което не знаех, и чух това, което не зная.
36. Чувството ли ме лъже, или душата ми бълнува насън?
37. Затова те моля да обясниш на своя служител това мое изумление.“Тогава той ми отговори:
38. „Слушай ме и аз ще те науча; и ще ти обясня онова, което те уплаши, защото Всевишният ще ти открие много тайни.
39. Той вижда твоя прав път – че ти непрестанно скърбиш за народа си и силно тъжиш за Сион.
40. Ето какво означава видението, което ти се яви:
41. жената, която видя, че плаче, и ти се мъчеше да утешиш,
42. която сетне стана невидима, а на тебе се яви град, който се строи,
43. и която ти разказа за смъртта на сина си, означава следното:
44. жената, която видя, това е Сион; сега виждаш нея като град, който се съгражда;
45. това, че тя тридесет години е била безплодна, означава, че в продължение на тридесет години в Сион още не е била принасяна жертва.