1. Но когато синът ми влезе в брачния си чертог, той падна и умря.
2. Тогава всички ние обърнахме светилниците и всички мои съграждани се втурнаха да ме утешават, а аз почивах до нощта на другия ден.
3. А когато всички престанаха да ме утешават, за да ме оставят на спокойствие, аз станах през нощта, побягнах и дойдох, както виждаш, на това поле.
4. И мисля да не се връщам вече в града, а да си остана тук, да не ям, нито да пия, а непрестанно да плача и да постя, докато умра.“
5. Като изоставих размишленията, които ме бяха обзели, аз се обърнах с гняв към нея:
6. „О, най-безумна от всички жени! Нима не виждаш нашата скръб и това, което ни сполетя –
7. че Сион, нашата майка, е в дълбока печал, безкрайно унизена.
8. И сега, когато всички ние скърбим и тъжим, защото всички сме опечалени, нима ти ще тъжиш само за сина си?
9. Попитай земята и тя ще ти каже, че тя е, която трябва да оплаква падането на толкова много нейни рожби,
10. защото всички, отначало родени от нея, и други, които ще дойдат, почти всички загиват и толкова много се предават на изтребление.