16. и не се радвахте в Мое име за гибелта на вашите врагове, дори и сега още роптаете.
17. Къде са онези благодеяния, които сторих за вас? Нали в пустинята, изнемощели от глад и жажда, отправяхте вопли към Мене:
18. „Защо ни доведе в тази пустиня, за да ни погубиш ли? По-добре да слугуваме на египтяните, отколкото да измрем тук, в пустинята!“
19. Аз се смилих над вашите стенания, дадох ви манна за храна и вие ядохте ангелски хляб.
20. Когато ви мъчеше жажда, не разсякох ли Аз камъка и потече вода до насита? С листата на дърветата ви пазех от зноя.
21. Поделих между вас плодородните земи. Прогоних от очите ви хананейците, ферезейците и филистимците. Какво още да сторя за вас?“ – казва Господ.
22. Така казва Господ Вседържител: „Когато бяхте в пустинята, при река Мера, и обзети от жажда, хулехте Моето име,
23. Аз не изпратих огън върху вас заради богохулствата, а сложих дърво във водата и направих водата сладка.
24. Какво да ти сторя, Якове? Не искахте да Ми се покорявате, потомци на Юда. Ще се преселя у други народи и ще им дам Своето име, за да пазят законите Ми.
25. Понеже вие Ме изоставихте, и Аз ще ви изоставя; няма да помилвам онези, които искат милост от Мене!
26. Няма да чуя, когато Ме призовавате, защото осквернихте ръцете си с кръв и краката ви бързат да извършат човекоубийство.
27. Сякаш вие изоставихте не Мене, а самите себе си“ – казва Господ.
28. Така казва Господ Вседържител: „Нали Аз ви молих, както баща моли синовете си, както майка – дъщерите си, и както кърмачка – децата си,
29. да бъдете Мой народ и Аз – ваш Бог, да бъдете Мои синове и Аз – ваш баща!
30. Аз ви събрах, както квачка събира пилците си под своите крила. Какво да ви сторя сега? Ще ви отхвърля от лицето Си!
31. Когато Ми донесете приношения, ще отвърна лицето Си от вас, защото Аз отхвърлих вашите празнични дни, новомесечията и обрязването.
32. Аз ви изпратих Своите слуги – пророците. Вие ги хванахте, умъртвихте ги и разкъсахте телата им. Аз ще изискам кръвта им“ – казва Господ.