10. Той го извика, Рафаил влезе в къщата и се поздравиха.
11. Товит го попита: „Брате, кажи ми от кое племе си и от кой род?“
12. Той отговори: „Племе и род ли са ти потребни или да наемеш човек, който да придружава сина ти?“ Товит рече: „Брате, иска ми се да зная твоя род и твоето име.“
13. Тогава ангелът отвърна: „Аз съм Азария, син на именития Анания, твой съплеменник.“
14. А Товит му рече: „Добре дошъл, брате, и не ми се сърди, че попитах за племето ти и рода ти! Виждам, брате мой, че си от славен и благороден род. Аз познавах Анания и Йонатан, синовете на именития Семей, защото ходихме заедно на поклонение в Йерусалим с дар от първите плодове и десятъка от произведеното. Те също не тръгнаха по грешния път на нашите съплеменници. От добър корен си ти, брате!
15. Само ми кажи как да ти плащам? По драхма на ден и всичко необходимо за тебе и за сина ми?
16. Към това ще ти прибавя още, стига да се върнете живи и здрави!“
17. Така и се споразумяха. Тогава бащата се обърна към Товия: „Приготви се и на добър път!“ След като синът му се приготви за път, Товит му рече: „Върви с този човек! Нека Бог, Който живее на небесата, да ви води към сполука и ангелът Му да ви придружава!“ Тогава двамата се отправиха на път, а с тях тръгна и кучето на Товия.
18. Но Ана, майка му, заплака и рече на Товит: „Защо пусна детето ни? Нима той не ни е опора в старостта, когато е при нас?
19. Какво по-голямо богатство от живота на сина ни!
20. Стига ни това, което Господ ни е дал да преживяваме!“