9. Ана пък се затича към сина си, хвърли се на шията му и извика: „Видях те, сине, сега мога спокойно да умра.“ И двамата заплакаха.
10. Товит също се спусна към него, но се спъна при вратата. Синът му успя да го подхване
11. и като натри с жлъчката очите на баща си, рече: „Не се бой, татко!“
12. На него му залютя на очите, той ги разтърка
13. и белите петна се отрониха като люспи. Като видя сина си, обгърна шията му
14. и рече през сълзи: „Прославен си Ти, Боже, величае се Твоето име за вечни времена, величаят се всичките Твои свети ангели,
15. защото Ти ме наказа, но и ме помилва! Сега виждам отново сина си Товия!“ Изпълнен с радост, неговият син влезе в бащината къща и му разказа чудните неща, които му се бяха случили в Мидия.