7. и давах това на свещениците – Аароновите синове, за жертвеника: десятъка от всички произведения давах на Левиевите синове, които служеха в Йерусалим; втория десятък продавах и всяка година ходех и го харчех в Йерусалимския храм;
8. а третия давах на когото беше необходимо, така както ми нареждаше Девора, майката на моя баща, понеже след неговата смърт останах сирак.
9. А когато станах мъж, взех за жена Ана, от рода на баща ни, и добих от нея Товия.
10. По време на пленничеството ми в Ниневия всички мои братя и мои сънародници ядяха от ястията на езичниците.
11. Аз обаче избягвах да ям от тях,
12. защото помнех Бога с цялата си душа.
13. И Всевишният ме дари с милост и благоволение пред Енемесар и аз станах придворен доставчик.
14. Ходих и до Мидия и в мидийския град Рага оставих у Гаваил, брата на Гаврия, десет таланта сребро на съхранение.
15. Но когато Енемесар умря, на негово място се възцари синът му Сенахирим и пътищата станаха несигурни, а аз вече не можех да ходя в Мидия.
16. По времето на Енемесар аз сторих много добрини на своите братя:
17. на гладните давах хляба си, на голите – дрехите си, а когато виждах някого от своя народ умрял и хвърлен зад стените на Ниневия, погребвах го.
18. Тайно погребвах и онези, които цар Сенахирим убиваше, когато с бягство се върна от Юдея. А той изби мнозина в яростта си и търсеха труповете им, но не ги намираха.
19. Но един ниневиец ме издаде на царя, че ги погребвам. И затова се скрих. А щом узнах, че ме търсят, за да ме убият, уплаших се и избягах от града.