Товит 1:5-15 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

5. И както всички отделили се племена, така и родът на моя баща Нефталим принасяше жертва на Ваал – юница.

6. Аз пък често ходех сам на празниците в Йерусалим, както с вечна сила повелява законът на всички израилтяни; носех първите плодове, десятъците от произведеното и овча вълна от първото стригане

7. и давах това на свещениците – Аароновите синове, за жертвеника: десятъка от всички произведения давах на Левиевите синове, които служеха в Йерусалим; втория десятък продавах и всяка година ходех и го харчех в Йерусалимския храм;

8. а третия давах на когото беше необходимо, така както ми нареждаше Девора, майката на моя баща, понеже след неговата смърт останах сирак.

9. А когато станах мъж, взех за жена Ана, от рода на баща ни, и добих от нея Товия.

10. По време на пленничеството ми в Ниневия всички мои братя и мои сънародници ядяха от ястията на езичниците.

11. Аз обаче избягвах да ям от тях,

12. защото помнех Бога с цялата си душа.

13. И Всевишният ме дари с милост и благоволение пред Енемесар и аз станах придворен доставчик.

14. Ходих и до Мидия и в мидийския град Рага оставих у Гаваил, брата на Гаврия, десет таланта сребро на съхранение.

15. Но когато Енемесар умря, на негово място се възцари синът му Сенахирим и пътищата станаха несигурни, а аз вече не можех да ходя в Мидия.

Товит 1