34. Двамата старейшини се изправиха сред народа и положиха ръце върху главата ѝ.
35. Но тя, насълзена, гледаше към небето, защото сърцето ѝ се уповаваше на Господа.
36. И старейшините казаха: „Когато вървяхме из градината сами, тя влезе с две слугини, затвори градинските врати и отпрати слугините.
37. Тогава при нея дойде един младеж, който се криеше там, и легна с нея.
38. Тогава ние се намирахме на ъгъла на градината и като видяхме това беззаконие, втурнахме се към тях
39. и ги видяхме да извършват съвъкупление. Него не можахме да задържим; беше по-силен от нас, отвори вратата и изскочи,
40. ала нея хванахме и попитахме кой беше този младеж. Тя обаче не пожела да ни каже; това ние твърдим като свидетели.“
41. И събранието им повярва като на старейшини народни и на съдии и я осъдиха на смърт.
42. Тогава Сусана извика с висок глас: „Боже вечни, Който виждаш съкровеното и знаеш всичко, преди да се случи!
43. Ти знаеш, че те лъжесвидетелстваха против мене; и ето аз умирам, без да съм извършила нещо, което те измислиха против мене от злост.“