29. Защото мислите ѝ са по-пълни от море, а напътствията ѝ са по-дълбоки от най-дълбоката бездна.
30. И аз се почувствах като вада, по която тече вода от реката и се влива в градината.
31. Казах си: „Ще полея градината си и ще напоя лехите си.“ Но ето вадата за мене стана река, а реката – море.
32. И вече ще светя с учение като утринна светлина, а лъчите ѝ ще озаряват надалеч.
33. Това учение ще се излива от мене като пророчество и ще го оставя завинаги на поколенията.
34. Виждате, че съм полагал усилия не само за себе си, но и за всички, които търсят мъдростта.