17. Не си казвай: „Ще се скрия от Господа. Кой ще си спомни горе за мене? Сред толкова много народ ще бъда незабележим; пък и какво съм аз в неизмеримото творение?
18. Ето небето със своите висини, морските дълбини и земята се разклащат, когато Той отправи взор към тях.
19. И планините, и земните основи се тресат в страх, когато ги погледне.
20. Но над това човешкото сърце не се замисля. Та нима някой забелязва Неговите пътища?
21. Както вятърът, който човек не може да види, така и повечето Му дела са скрити.
22. Кой ще възвести делата на Неговата справедливост? И кой още ги очаква? Далеч от нас са вече Неговите заповеди.“
23. Така мисли неразумният, така разсъждават глупавият и човек, подведен от неблагоразумието си.
24. Слушай ме, синко, учи се на знание и възприемай моите думи със сърцето си.
25. Аз ще ти разкрия добре обмислено учение и ще ти предам точно знание.
26. Делата, сътворени отначало, бяха определени от Бога и при сътворението им Той отреди на всяко от тях неговото предназначение.
27. Устрои звездите за вечни времена и определи тяхната мощ според вида им. Те не гладуват, не изпитват умора и не престават да действат.
28. Никое от тях не измества близкото до него и никога няма да се възпротивят на словото Му.
29. А след това Господ погледна към земята и я напълни с благата Си.
30. Покри нейното лице с всякакви живи същества, които след смъртта си отново ще се завърнат в нея.