1. Блажен е онзи човек, който не е сторил грях с думите си и не го измъчва разкаяние заради греха.
2. Блажен е онзи, който не е укоряван от собствената си съвест и не е изгубил надеждата си в Него.
3. За скъперника богатството е безполезно. И за какво ще му е имот на стиснат човек?
4. Който трупа богатство за сметка на собствения си живот, той за други го трупа и с неговите блага други ще живеят в охолство.
5. Който е лош към себе си, към кого ще е добър? Такъв няма да изпита радост от имота си.
6. Няма по-лош от онзи, който е скъперник към самия себе си. И това е възмездие за неговата страст.
7. Дори и да направи добро, от недоглеждане го прави, но накрая проявява лошотията си.
8. Лош е скъперникът, който отвръща лице и се отнася с презрение към хората.
9. Окото на лакомия с малко не се насища и несправедливите злини изпепеляват душата му.
10. На алчното око хлябът му се свиди и затова трапезата му е оскъдна.
11. Синко, доколкото можеш, прави добро на себе си и достойно принасяй дарове на Господа.
12. Помни, че смъртта не закъснява и ти не знаеш деня, в който ще те отведе в ада.
13. Преди да умреш, направи добро на приятел и прояви щедрост, доколкото можеш, протегни ръката си и му дай.
14. Не се лишавай от приятен ден и да не те отмине дори част от насладата, която заслужаваш.
15. Та нали на други ще оставиш онова, което с мъка си придобил, и ще го разделят по жребий!
16. Давай и вземай, и нека това залъгва душата ти, защото в ада не може да се търси удобство.
17. Всяка плът овехтява като дреха, защото извечно е отредено: очаква те смърт.
18. Както зелените листа на гъсто дърво – едни падат, а други израстват, така и човешките поколения – едно умира, а друго се ражда.