3. Сродниците на майка му известиха на сихемските жители всички тези неща за него. Тогава сърцата на тези жители склониха към Авимелех, защото си казаха: „Той е наш брат.“
4. Тогава му дадоха седемдесет сикли сребро от храма на Ваал-Верит. С тях Авимелех нае хора безделници, които вървяха след него, готови на всичко.
5. Той дойде в дома на баща си в Офра и изкла върху един камък братята си, седемдесетте синове на Йероваал. Само Йотам, най-малкият син на Йероваал, оцеля, защото се беше скрил.
6. Тогава се събраха всички жители на Сихем и на Мило, отидоха при дъба, който се намира до Сихем, и помазаха за цар Авимелех.
7. За всичко това бе известено на Йотам. Тогава той отиде и застана на върха на планината Гаризим, и викна към тях с висок глас: „Чуйте ме, вие, сихемски жители, за да чуе и вас Бог!
8. Някога дърветата тръгнали да си помажат цар и казали на маслината: „Стани ни цар.“
9. Но маслината отговорила: „Да престана ли да давам маслото си, чрез което отдават чест на богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?“
10. Тогава дърветата казали на смокинята: „Ела ти да ни станеш цар.“
11. Смокинята им казала: „Да престана ли да давам сладост и хубав плод и да тръгна да началствам над дърветата?“
12. След това дърветата казали на лозата: „Ела ти да ни станеш цар.“
13. Лозата им отговорила: „Да престана ли да давам сок, който весели богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?“
14. Накрая всички дървета казали на тръна: „Ела ти да ни станеш цар.“