9. След това този мъж стана и тръгна да си върви – сам той, наложницата му и слугата му. А неговият тъст, бащата на младата жена, му каза: „Ето започна вече да се стъмва. Моля ви, пренощувайте. Та денят е на свършване, пренощувай тука и се повесели от сърце. Тръгнете на път утре рано и ще се прибереш у дома си.“
10. Но мъжът не пожела повече да нощува тук, стана и пое на път. Така той наближи до околностите на Йевус, тоест Йерусалим, като водеше със себе си два натоварени осела, а и наложницата му беше с него.
11. Когато бяха близо до Йевус, денят вече беше превалил. Слугата каза на господаря си: „Да се отбием в този йевусейски град и да пренощуваме в него.“
12. Господарят му отговори: „Няма да се отбиваме в град на чужденци, които не са израилтяни, а ще продължим към Гива.“
13. И допълни към слугата си: „Върви! Нека стигнем до друго място. Ще нощуваме в Гива или в Рама.“
14. И така, те тръгнаха, вървяха, а при залез слънце бяха близо до Гива, която спада към Вениаминовото племе.
15. Там те се отбиха, за да пренощуват в Гива. След като влезе в града, левитът спря на градския площад, но не се намери никой, който да ги покани у дома си да пренощуват.
16. И ето привечер един старец се връщаше от работа по полето. Той беше родом от Ефремовата планина и живееше като чужденец в Гива. А местните жители бяха вениаминци.
17. Той повдигна очи и видя пътника на градския площад. Старецът попита: „Накъде си тръгнал и откъде идваш?“
18. Той му отговори: „Идваме от Витлеем в Юдея и отиваме за Ефремовата планина, откъдето съм аз. Бях дошъл във Витлеем в Юдея, а сега съм на път към дома си. Но никой не ме поканва в къщата си.