10. Затова израилтяните викнаха за помощ към Господа с думите: „Съгрешихме пред Тебе, Господи, защото оставихме Тебе, нашия Бог, и служихме на вааловци.“
11. Господ отговори на израилтяните: „Ето досега ви освобождавах от египтяни, аморейци, амонци и филистимци.
12. Сидонци, амаликитци и моавци ви потискаха, а когато викнехте към Мене за помощ, Аз ви освобождавах от властта им,
13. но сега вие Ме изоставихте и започнахте да служите на други богове. Затова няма повече да ви освобождавам.
14. Отидете, викайте за помощ към боговете, които сте предпочели – нека те ви освободят в това време на притеснение.“
15. Но израилтяните се съкрушиха пред Господа с думите: „Съгрешихме! Прави с нас всичко, което Ти справедливо си отредил, само ни освободи!“
16. Така те отхвърлиха чуждите богове и започнаха отново да служат на Господа. Тогава Господ не можеше повече да понася страданията на Израил.
17. Амонците се събраха и се разположиха на стан в Галаад; също и израилтяните се събраха и се разположиха на стан в Масифа.
18. Вождовете от областта Галаад си казваха един на друг: „Който започне битка против амонците, той ще бъде владетел на всички галаадски жители.“