4. които са израилтяни – защото на тях Бог даде осиновяването и славата, заветите и законодателството, богослужението и обещанията;
5. те са потомци на праотците, от тях е и Христос по плът, Който е Бог над всичко, благословен за вечни времена, амин.
6. Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни,
7. нито всички потомци на Авраам са Негови истински деца, понеже е казано: „Именно потомството от Исаак ще се нарече с твоето име.“
8. Това означава, че не децата по плът са Божии деца, а децата по обещание се признават за потомство,
9. защото това са думите на обещанието към Авраам: „По това време ще дойда и Сарра ще има син.“
10. И не само за Сарра, но така беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаак, нашия праотец.
11. Защото те още не бяха се родили, нито бяха направили нещо добро или лошо, когато Бог – за да се знае, че Божието решение при избора зависи
12. не от дела, а от Призоваващия, ѝ рече: „По-големият ще служи на по-малкия.“
13. Както е писано: „Възлюбих Яков, а Исав намразих.“
14. И тъй, какво да кажем? Нима у Бога има неправда? Съвсем не!
15. Защото Той каза на Мойсей: „Ще проявя милост към този, към когото ще проявя, ще съжаля този, когото ще съжаля.“
16. Така че това зависи не от желанията или усилията на някого, а от Бога, Който дарява милост.
17. И Писанието казва на фараона: „Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си и да бъде възвестено Моето име по цяла земя.“
18. Следователно Бог дарява с милост когото иска и прави коравосърдечен когото иска.
19. Но ще ми възразиш: „Защо тогава още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?“
20. Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще рече на майстора си: „Защо така си ме направил?“