17. И Писанието казва на фараона: „Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си и да бъде възвестено Моето име по цяла земя.“
18. Следователно Бог дарява с милост когото иска и прави коравосърдечен когото иска.
19. Но ще ми възразиш: „Защо тогава още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?“
20. Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще рече на майстора си: „Защо така си ме направил?“
21. Или грънчарят няма власт над глината да направи от едно и също замесване един съд за почетна употреба и един за обикновена?
22. Какво от това, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да разкрие мощта Си, е бил твърде дълготърпелив към съдовете, които заслужаваха гнева Му и бяха обречени на гибел,
23. или пък за да разкрие богатството на Своята слава над съдовете, които заслужават милосърдие и са отредени за слава,
24. дари с милост нас, които Той призова не само от юдеите, но и от езичниците?
25. Така казва и в книгата на Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – невъзлюбената.“
26. И на онова място, където им беше казано: „Вие не сте Мой народ“, там ще бъдат наречени синове на живия Бог.
27. А Исаия възкликва за Израил: „Дори Израилевите синове да бъдат многобройни като морския пясък, само един остатък от тях ще се спаси.
28. Защото Господ ще постъпи решително и съвсем справедливо и ще изпълни на земята, каквото е решил.“
29. И както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не беше оставил от нас малък остатък, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомора.“
30. И тъй, какво можем да добавим? Езичниците, които не търсеха оправдаване, получиха оправдаване, и то оправдаване чрез вярата.
31. А Израил, който търсеше правдата според закона, не достигна до правдата според закона.
32. Защо? Защото се стремяха към оправдаване не чрез вярата, а като че ли чрез делата според закона. Те се препънаха в Камъка за препъване,
33. както е писано: „Ето полагам в Сион камък за препъване и камък за съблазън. И всеки, който вярва в него, няма да погине.“