11. Защото те още не бяха се родили, нито бяха направили нещо добро или лошо, когато Бог – за да се знае, че Божието решение при избора зависи
12. не от дела, а от Призоваващия, ѝ рече: „По-големият ще служи на по-малкия.“
13. Както е писано: „Възлюбих Яков, а Исав намразих.“
14. И тъй, какво да кажем? Нима у Бога има неправда? Съвсем не!
15. Защото Той каза на Мойсей: „Ще проявя милост към този, към когото ще проявя, ще съжаля този, когото ще съжаля.“
16. Така че това зависи не от желанията или усилията на някого, а от Бога, Който дарява милост.
17. И Писанието казва на фараона: „Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си и да бъде възвестено Моето име по цяла земя.“
18. Следователно Бог дарява с милост когото иска и прави коравосърдечен когото иска.
19. Но ще ми възразиш: „Защо тогава още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?“
20. Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще рече на майстора си: „Защо така си ме направил?“
21. Или грънчарят няма власт над глината да направи от едно и също замесване един съд за почетна употреба и един за обикновена?
22. Какво от това, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да разкрие мощта Си, е бил твърде дълготърпелив към съдовете, които заслужаваха гнева Му и бяха обречени на гибел,
23. или пък за да разкрие богатството на Своята слава над съдовете, които заслужават милосърдие и са отредени за слава,
24. дари с милост нас, които Той призова не само от юдеите, но и от езичниците?