15. Защото вие приехте не духа на робството, за да живеете отново в страх, а приехте Духа, Който ви направи Божии синове и чрез Когото се обръщаме към Бога: „Авва, Отче мой!“
16. Самият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божии деца.
17. А щом сме деца, ние сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме с Него, така че с Него и да се прославим.
18. Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас.
19. Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове,
20. защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата,
21. че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове.
22. Защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега;
23. и не само то, но и ние, които получихме като начало даровете на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновяване чрез изкуплението на нашето тяло.