13. Защото обещанието към Авраам и към потомството му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вяра.
14. Ако привържениците на закона са наследници, вярата губи смисъл и обещанието се обезсилва,
15. тъй като законът поражда гняв, а където пък няма закон, няма и престъпление.
16. Ето защо оправдаването е поради вяра, за да бъде по милост. Така и обещанието ще има сила за всички, които не само по Закон, но и по вяра са потомци на Авраам, който е баща на всички нас,
17. както е писано: Направих те баща на много народи – пред Бога, в Когото той повярва, Който съживява мъртвите и зове към съществуване несъществуващото.
18. И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“
19. И макар вече стогодишен, той не отслабна във вярата, когато се замисли за тялото си, от което животът почти си бе отишъл, и за мъртвата утроба на Сарра.
20. Той не се усъмни поради неверие в Божието обещание, а остана твърд във вярата, като въздаде слава на Бога,
21. напълно уверен, че което Бог е обещал, Той има сила и да го изпълни.
22. Затова и вярата му се зачете за оправдаване.
23. Но не само за него е писано, че му е зачетена,
24. но и за нас. Ще се зачете и на нас, вярващите в Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус Христос, нашия Господ –