35. И си спомниха, че Бог е тяхната закрила,че Всевишният е техен изкупител.
36. Лицемереха пред Него с устата си;изричаха лъжи,
37. защото сърцата им не бяха с Негои не бяха верни на завета Му.
38. Той обаче беше милостив, прощаваше вината ими не ги погубваше.Много пъти отклоняваше гнева Сии потискаше Своята ярост.
39. И помнеше, че те са плът,дихание, което отминава и не се връща.
40. Колко пъти Му се противиха в пустинятаи го натъжаваха в безводната земя?
41. И продължаваха да подлагат Бога на изпитаниеи да огорчават Тебе, Светия Израилев.
42. Не си спомняха за силата на ръката Му,за деня, когато ги избави от потисника,
43. когато извърши в Египет Своите знаменияи на полето Цоан – чудесата Си.
44. Превърна реките им в кръв,за да не се пият течащите им води;
45. изпрати им мухи да ги ядати жаби да ги погубват;