35. И си спомниха, че Бог е тяхната закрила,че Всевишният е техен изкупител.
36. Лицемереха пред Него с устата си;изричаха лъжи,
37. защото сърцата им не бяха с Негои не бяха верни на завета Му.
38. Той обаче беше милостив, прощаваше вината ими не ги погубваше.Много пъти отклоняваше гнева Сии потискаше Своята ярост.
39. И помнеше, че те са плът,дихание, което отминава и не се връща.