30. А докато не бяха се отказали от лакомията сии храната им беше още в устата,
31. гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях,повали младите мъже на Израил.
32. Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешавати не вярваха на Неговите чудеса.
33. Затова Той направи дните им да минават напразно,а годините им – в смут.
34. Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата сии ревностно търсеха Бога.
35. И си спомниха, че Бог е тяхната закрила,че Всевишният е техен изкупител.
36. Лицемереха пред Него с устата си;изричаха лъжи,
37. защото сърцата им не бяха с Негои не бяха верни на завета Му.
38. Той обаче беше милостив, прощаваше вината ими не ги погубваше.Много пъти отклоняваше гнева Сии потискаше Своята ярост.
39. И помнеше, че те са плът,дихание, което отминава и не се връща.
40. Колко пъти Му се противиха в пустинятаи го натъжаваха в безводната земя?