6. Вонят и гноясват моите ранипоради безумието ми.
7. Аз се прегърбих и съвсем се наведох,цял ден ходя нажален,
8. защото цял се треса от трескаи нищо здраво няма в тялото ми.
9. Изнемощях и съвсем съм разбит;аз викам от мъките на своето сърце.
10. Господи, пред Тебе са всичките ми желанияи моето стенание не е скрито от Тебе.
11. Сърцето ми бие силно; моите сили ме напуснаха,изчезва и светлината на очите ми.
12. Моите приятели и моите близки се отдалечиха заради раните мии моите роднини ме избягват.
13. А онези, които посягат на живота ми, слагат примки и които ми желаят зло,говорят за моето загиванеи замислят коварства всеки ден.
14. Но аз като глух – не чувам,и съм като ням, който не отваря устата си.
15. Станах като човек, който не чува,и няма в устата си отговор,
16. защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще ме чуеш, Господи, Боже мой.
17. И аз казах: „Нека да не тържествуват над мене моите врагове;когато кракът ми се подхлъзне, да не важничат над мене.
18. Близко съм до това да паднаи страданието не ме напуска никога.