7. В бедата си призовах Господаи извиках към своя Бог.Тогава Той чу гласа ми от Своя храми моят зов за помощ стигна до Неговия слух.
8. Тогава земята се разтърси и разклати,основите на планините затрепериха,размърдаха се, защото Той се разгневи.
9. Дим се издигна от Неговия носи от устата му излизаше поглъщащ огън.Разпалени въглени се пръснаха от него.
10. Той сведе небесата и слезе.И под нозете Му беше мрак.
11. Той се възкачи на херувими и полетя,понесе се на крилете на вятъра.
12. И направи мрака Свое скривалище,тъмните водии гъстите облаци – Свое покривало.
13. От блясъка пред Негопрез облаците Му дойдохаградушка и горящи въглени.
14. Господ загърмя в небесатаи Всевишният остави да проехти гласът Мусред изсипващите се градушка и горящи въглени.
15. Пусна стрелите Си и ги разпръсна,множество мълнии – и ги разсипа.
16. Тогава се видяха дълбините на моретои се разкриха основите на светаот Твоя страшен вик, Господи,от диханието на Твоя гняв.