1. Малкият Самуил служеше на Господа под надзора на Илий. В онези дни рядко прозвучаваше слово от Господа. Пророческите видения не бяха чести.
2. В онова време се случи следното: Илий беше легнал да спи на мястото си. Очите му бяха почнали да се премрежват и той не можеше да вижда.
3. Божият светилник още не беше угаснал и Самуил лежеше в Господния храм, където беше Божият ковчег.
4. Тогава Господ викна към Самуил: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Ето ме!“
5. Завтече се при Илий и каза: „Ето ме! Ти ме повика.“ Но той отвърна: „Не съм те викал. Иди си легни.“ И той си отиде и си легна да спи.
6. Но Господ викна отново към Самуил: „Самуиле, Самуиле!“ Той стана и отиде пак при Илий, и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Но той отговори: „Не съм те викал, синко, иди си легни.“
7. Самуил не беше разбрал, че това е Господ, защото словото на Господа още не беше му се откривало.
8. Господ викна към Самуил и трети път. Той стана, отиде при Илий и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Тогава Илий разбра, че Господ е Този, Който призовава момчето.
9. Затова Илий каза на Самуил: „Иди си легни и ако Призоваващият те повика, отговори така: „Говори, Господи, понеже Твоят служител слуша.“ Самуил отиде и легна на мястото си.
10. И Господ дойде, застана и викна, както преди това: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Говори, понеже Твоят служител слуша.“
11. Тогава Господ каза на Самуил: „Ето Аз ще извърша в Израил такова дело, че ще писнат и двете уши на всеки, който чуе за него.
12. В онзи ден Аз отначало докрай ще изпълня над Илий всичко, което предизвестих за дома му.
13. Аз му известих, че ще накажа дома му за вечни времена за онази вина, защото той знаеше как синовете му богохулстват и не ги обуздаваше.
14. Поради това, кълна се за дома на Илий: вината на Илиевия дом няма да се заличи за вечни времена нито с жертви, нито с хлебни приноси.“