6. Тогава Анхус повика Давид и му каза: „Жив е Господ! Ти си честен и за мене е приятно да служиш в лагера. Не намерих у тебе нищо лошо от деня, когато дойде при мене, до днес, но в очите на управниците ти не си добър.
7. Затова върни се и си иди с мир. И не трябва да правиш нищо лошо в очите на филистимските управници.“
8. Тогава Давид попита Анхус: „Какво направих и какво откри у своя слуга от деня, откогато се явих при тебе, до днес? Защо да не дойда и да не воювам с враговете на своя господар, царя?“
9. Но Анхус отговори на Давид: „Зная, че ти си добър в очите ми като ангел Божий, но филистимските управници казаха: „Той да не идва с нас на война“.
10. А сега стани утре рано със слугите на господаря си, които са дошли с тебе. Станете утре рано и щом се съмне, си идете.“
11. И Давид стана рано сутринта заедно с хората си, за да тръгнат и да се върнат във филистимската земя. А филистимците отидоха в Йезреел.