10. Свещеникът отговори: „Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в дъбовата долина, ето той е увит в дреха зад ефода. Ако искаш да го вземеш, вземи го! Освен него нямам тук друго оръжие.“ Тогава Давид каза: „Като него няма друг. Дай ми го!“
11. Тогава Давид стана и избяга от Саул. И отиде при гетския цар Анхус.
12. И служителите на Анхус му казаха: „Това не е ли Давид, царят на онази страна? Не пееха ли за него по хората: „Саул уби хиляди, а Давид десетки хиляди“?“
13. И Давид вложи тези думи в сърцето си и се боеше много от гетския цар Анхус.
14. И Давид промени държанието си пред тях и се държеше безумно в тяхно присъствие, драскаше по крилата на портата и пускаше слюнки по брадата си.
15. Тогава Анхус каза на служителите си: „Ето виждате, този мъж е луд. Защо сте го довели при мене?
16. Малко ли са лудите при мене, та сте довели този да буйства пред мене? Би ли трябвало да влезе този в дома ми?“