1. Давид стана и си отиде, а Йонатан се върна в града.
2. И Давид отиде в Номва при свещеник Ахимелех. Изплашен, Ахимелех посрещна Давид и попита: „Защо си сам и няма никой с тебе?“
3. Давид отговори на свещеник Ахимелех: „Царят ми възложи една работа и ми каза: „Никой не трябва да знае за каква работа съм те изпратил и какво съм ти заповядал.“ Затова оставих моите момчета на това и това място.
4. А сега, какво имаш подръка? Дай ми пет хляба или каквото се намира!“
5. А свещеникът каза на Давид: „Нямам подръка обикновен хляб, но има осветен хляб само ако твоите момчета се въздържат от жена.“
6. Тогава Давид отвърна на свещеника: „Въздържахме се от жена още вчера и завчера, откакто съм потеглил, и съдовете на момчетата са чисти.“
7. И свещеникът му даде от осветения хляб, защото нямаше друг хляб там освен хлябовете на предложението, които бяха пред лицето на Господа и бяха взети, за да се постави топъл хляб в деня, когато се вземат.
8. И там, пред Господа, беше един от служителите на Саул на име Доик, едомец, началник на Сауловите пастири.
9. Давид запита Ахимелех: „Нямаш ли тук подръка копие или меч, защото не взех нито своя меч, нито друго свое оръжие, понеже поръчението на царя беше спешно.“
10. Свещеникът отговори: „Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в дъбовата долина, ето той е увит в дреха зад ефода. Ако искаш да го вземеш, вземи го! Освен него нямам тук друго оръжие.“ Тогава Давид каза: „Като него няма друг. Дай ми го!“
11. Тогава Давид стана и избяга от Саул. И отиде при гетския цар Анхус.