Първо Царе 20:9-27 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

9. Но Йонатан каза: „Това няма да ти се случи, защото, ако бях узнал, че баща ми е решил да ти стори зло, не бих ли ти съобщил?“

10. А Давид каза на Йонатан: „Кой ще ми обади, ако твоят баща ти отговори сърдито?“

11. Йонатан пък рече на Давид: „Ела да излезем на полето.“ И двамата излязоха на полето.

12. Тогава Йонатан каза на Давид: „Господ, Бог Израилев, е свидетел, че утре или вдругиден ще науча от своя баща и ако е добро за Давид, не пратя ли при тебе и не ти ли съобщя,

13. нека Господ стори на Йонатан това и това. Ако обаче на баща ми се понрави да ти стори зло, ще ти съобщя и ще те пусна. Тогава върви си с мир и нека Господ да бъде с тебе, както е бил с моя баща.

14. Ако все още съм жив, покажи към мене милост от Господа; ако умра,

15. никога не оттегляй милостта си от моя дом дори и когато Господ изтреби до един Давидовите врагове от лицето на земята.“

16. Така Йонатан сключи съюз с Давидовия дом, като каза: „Нека Господ отмъщава на враговете на Давид!“

17. И Йонатан се закле отново на Давид в обичта си към него, понеже го обичаше като себе си.

18. Тогава Йонатан му каза: „Утре е новолуние и ще те потърсят, понеже твоето място ще бъде празно.

19. Затова на третия ден слез и иди на мястото, където се криеше преди, и седни при скалата Азел.

20. Аз пък ще изстрелям три стрели към нея, като че ли стрелям в цел.

21. И ето ще изпратя едно момче и ще му кажа: „Иди, намери стрелите!“ Ако кажа на момчето: „Ето стрелите са зад тебе. Донеси ги!“ – ела при мене, понеже е спокойно, заклевам се в Господа, няма нищо да ти се случи.

22. Но ако кажа на младежа: „Ето стрелите са пред тебе оттатък“, върви, понеже Господ те отпраща.

23. А за това дело, за което говорихме аз и ти, Господ е мой и твой свидетел за вечни времена.“

24. И Давид се криеше на полето. Настъпи новолунието и царят седна да се храни.

25. Както винаги, царят седна на мястото си до стената. Йонатан беше отсреща, Авенир седна до Саул, а мястото на Давид остана празно.

26. В този ден Саул не каза нищо, понеже си помисли: „Случайност е. Давид е нечист, сигурно не се е очистил.“

27. На следващия ден, втория от новолунието, мястото на Давид пак остана празно. Затова Саул попита своя син Йонатан: „Защо синът на Йесей не дойде нито вчера, нито днес?“

Първо Царе 20