13. нека Господ стори на Йонатан това и това. Ако обаче на баща ми се понрави да ти стори зло, ще ти съобщя и ще те пусна. Тогава върви си с мир и нека Господ да бъде с тебе, както е бил с моя баща.
14. Ако все още съм жив, покажи към мене милост от Господа; ако умра,
15. никога не оттегляй милостта си от моя дом дори и когато Господ изтреби до един Давидовите врагове от лицето на земята.“
16. Така Йонатан сключи съюз с Давидовия дом, като каза: „Нека Господ отмъщава на враговете на Давид!“
17. И Йонатан се закле отново на Давид в обичта си към него, понеже го обичаше като себе си.
18. Тогава Йонатан му каза: „Утре е новолуние и ще те потърсят, понеже твоето място ще бъде празно.
19. Затова на третия ден слез и иди на мястото, където се криеше преди, и седни при скалата Азел.
20. Аз пък ще изстрелям три стрели към нея, като че ли стрелям в цел.
21. И ето ще изпратя едно момче и ще му кажа: „Иди, намери стрелите!“ Ако кажа на момчето: „Ето стрелите са зад тебе. Донеси ги!“ – ела при мене, понеже е спокойно, заклевам се в Господа, няма нищо да ти се случи.
22. Но ако кажа на младежа: „Ето стрелите са пред тебе оттатък“, върви, понеже Господ те отпраща.
23. А за това дело, за което говорихме аз и ти, Господ е мой и твой свидетел за вечни времена.“
24. И Давид се криеше на полето. Настъпи новолунието и царят седна да се храни.