24. Не, синове мои, не са добри слуховете, които чувам. Вие изкушавате народа, който вярва в Господа.
25. Ако човек съгреши пред някого, Бог ще го съди. Но ако човек съгреши против Господа, кой ще се застъпи за него?“ Но те не се вслушаха в гласа на баща си, защото Господ вече беше решил да ги предаде на смърт.
26. А момчето Самуил все повече и повече растеше и придобиваше благоволение пред Господа и пред хората.
27. И дойде един Божий човек при Илий и му каза: „Така говори Господ: „Не се ли открих явно пред твоите предци, когато те бяха още роби в Египет, в дома на фараона?
28. От всички Израилеви племена Аз избрах тях за свещеници, за да пристъпват към Моя жертвеник, да кадят, да носят ефод пред Мене. Не дадох ли Аз на твоите предци от всички с огън изгаряни жертви на Израилевите синове?
29. А вие защо осквернявате Моите жертви и хлебните приноси, които съм заповядал да се принасят в Моето жилище, защо почиташ синовете си по-високо, отколкото Мене, и защо се гоите от най-доброто на всички приноси от Моя народ Израил.“
30. Затова словото на Господа, Израилевия Бог, гласи така: „Аз наистина бях казал: „Домът ти и домът на баща ти ще служат пред Мене за вечни времена.“ Но сега словото на Господ гласи: „Далеч от Мене!“ Защото Аз ще прославя онези, които Мене прославят, а онези, които Ме презират, ще бъдат посрамени.
31. Ето настъпват дни, когато ще сломя силната ти ръка, както и мощта на бащиния ти дом, така че повече няма да има старец в твоя дом;
32. и ти ще видиш нещастието на Моето жилище, въпреки че Господ оказва благодеяния на Израил. Никога повече няма да има старец в твоя дом.
33. Аз няма да отстраня всичките твои от жертвеника Си, та да изнурявам очите ти и да разбивам сърцето ти. Но цялото потомство на дома ти ще умира на средна възраст.
34. Това, което ще стане с двамата ти синове Офни и Финеес, ще бъде за тебе знамение – в един ден ще умрат и двамата.
35. Ще си поставя верен свещеник; той ще постъпва според сърцето Ми и според душата Ми. Ще му съградя непоколебим дом и той ще служи на Моя помазаник вечно.
36. А всеки, който остане в твоя дом, ще дойде да му се кланя за малка сребърна монета и късче хляб и ще каже: „Назначи ме към една от твоите левитски служби, за да се препитавам.“