18. Самуил още като дете се беше отдал в служба на Господа, облечен в ленен ефод.
19. Неговата майка постоянно му приготвяше малка горна дреха и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.
20. А Илий благослови Елкана и жена му с думите: „Господ да те дари с потомство от тази жена вместо онова, което ти посвети на Господа!“ И те си заминаха за родното си място.
21. Господ благоволи към Ана и тя зачена и роди още трима синове и две дъщери. А момчето Самуил растеше при Господа.
22. Илий остаря твърде много. Когато чу за това, което синовете му са правили с всички израилтяни и как спели с жените, които служат при входа в скинията на събранието,
23. той им каза: „Защо правите такива работи? Защото чувам лоши думи за вас от целия народ Господен.
24. Не, синове мои, не са добри слуховете, които чувам. Вие изкушавате народа, който вярва в Господа.
25. Ако човек съгреши пред някого, Бог ще го съди. Но ако човек съгреши против Господа, кой ще се застъпи за него?“ Но те не се вслушаха в гласа на баща си, защото Господ вече беше решил да ги предаде на смърт.
26. А момчето Самуил все повече и повече растеше и придобиваше благоволение пред Господа и пред хората.
27. И дойде един Божий човек при Илий и му каза: „Така говори Господ: „Не се ли открих явно пред твоите предци, когато те бяха още роби в Египет, в дома на фараона?
28. От всички Израилеви племена Аз избрах тях за свещеници, за да пристъпват към Моя жертвеник, да кадят, да носят ефод пред Мене. Не дадох ли Аз на твоите предци от всички с огън изгаряни жертви на Израилевите синове?
29. А вие защо осквернявате Моите жертви и хлебните приноси, които съм заповядал да се принасят в Моето жилище, защо почиташ синовете си по-високо, отколкото Мене, и защо се гоите от най-доброто на всички приноси от Моя народ Израил.“