10. На следващия ден върху Саул дойде зъл дух от Бога и той буйстваше в дома си. А Давид свиреше с ръка на арфа, както всеки ден. Саул държеше копие в ръка.
11. И Саул хвърли копието, като си помисли: „Ще прикова Давид към стената.“ Но Давид го отбягна на два пъти.
12. Тогава Саул започна да се бои от Давид, понеже Господ беше с Давид, а от Саул се отдръпна.
13. И Саул отстрани Давид от себе си и го постави за хилядник. Така Давид потегляше и влизаше в битка пред хората си.
14. И Давид беше благоразумен във всичките си дела и Господ беше с него.
15. Когато Саул видя, че той беше твърде разумен, започна да се страхува от него още повече.
16. А цял Израил и Юдея обичаха Давид, защото той ги водеше в битка и ги връщаше.
17. И Саул каза на Давид: „Ето по-голямата ми дъщеря Мерова. Ще ти я дам за жена. Само бъди ми храбър и води войните Господни!“ Саул си казваше: „Нека ръката ми да не се вдигне срещу него, но ръката на филистимците да бъде срещу него.“
18. Но Давид каза на Саул: „Кой съм аз? И какви са моят живот, моето семейство и родът на моя баща, за да стана царски зет?“
19. Когато настъпи време Сауловата дъщеря Мерова да бъде дадена на Давид, тя беше дадена за жена на Адриел от Мехола.