42. Тогава Саул рече: „Хвърлете жребий между мене и сина ми Йонатан“, и жребият се падна на Йонатан.
43. Саул попита Йонатан: „Разкрий ми какво си извършил.“ Йонатан му разказа: „Вкусих малко мед с края на тоягата, която беше в ръката ми, затова аз трябва да умра.“
44. Тогава Саул заяви: „Нека Бог ме накаже и да приложи наказанието, ако ти, Йонатане, не умреш.“
45. Но народът каза на Саул: „Да умре Йонатан, който извърши такъв спасителен подвиг за Израил? Не, това не може да бъде! Жив е Господ! И косъм няма да падне от главата му на земята, защото само с помощта на Бога днес той извърши това дело.“ Така народът избави Йонатан и той не умря.
46. След това Саул престана да преследва филистимците. Така филистимците можаха да се разотидат по градовете си.
47. След като пое царуването над Израил, Саул воюва с всичките си околни врагове: с Моав и с амонците, с Едом и с царете на Сова, както и с филистимците. Навсякъде, където и да се обърнеше, все побеждаваше.
48. Той прояви храброст, разби Амалик и освободи Израил от ръцете на грабителите му.
49. Синовете на Саул бяха: Йонатан, Йесуй и Мелхисуа. Имената на двете му дъщери бяха: името на първородната – Мерова, а името на по-малката – Мелхола.
50. Жената на Саул се наричаше Ахиноама, дъщеря на Ахимаас; името на началника на войската му беше Авенир, син на Нир, чичо на Саул.
51. А Кис, баща на Саул, и Нир, баща на Авенир, бяха синове на Авиил.
52. През целия живот на Саул се водеше тежка война с филистимците. Когато Саул виждаше някой силен и храбър мъж, вземаше го на служба при себе си.