6. Съперницата ѝ често я огорчаваше, за да я натъжава, понеже Господ бе заключил утробата ѝ.
7. Така биваше всяка година. Когато тя отиваше в дома Господен, Фенана я огорчаваше. Ана плачеше и тъжеше, и не ядеше.
8. Мъжът ѝ Елкана я утеши с думите: „Ано!“ Тя му отговори: „Ето ме.“ И каза ѝ: „Защо плачеш и защо не ядеш, и защо е тъжно сърцето ти? Не съм ли аз по-ценен за тебе от десет синове?“
9. След като се нахраниха в Силом, Ана стана. А свещеникът Илий седеше тогава на стол при входа на Господния храм.
10. Душата ѝ беше огорчена и тя се молеше на Господа със силен плач.