1. Павел, апостол на Иисус Христос по заповед на Бога, нашия Спасител, и на Господ Иисус Христос, нашата надежда –
2. до Тимотей, истински син по вяра: благодат, милост и мир от Бога, нашия Отец, и от Иисус Христос, нашия Господ.
3. Когато тръгнах за Македония, аз те помолих да останеш в Ефес, за да наредиш на някои хора да не проповядват друго учение,
4. нито да се занимават с измислици и безкрайни родословни списъци, които служат повече за спорове, отколкото в полза на Божията наредба за спасение чрез вярата.
5. А целта на поръчението е да се породи любов от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра.
6. Някои, като не постигнаха тези неща, се отклониха в празнословие,
7. понеже желаеха да бъдат законоучители, без да разбират нито какво говорят, нито какво поддържат.
8. А ние знаем, че Законът е добър, ако някой го прилага правилно,
9. като знае, че Законът е установен не за праведника, а за беззаконници и непокорни, за нечестивци и грешници, за неправедни и скверни, за убийци на бащи и майки, за всички убийци,
10. за блудници, хомосексуалисти, похитители на хора, лъжци, клетвопрестъпници и за всичко друго, което противоречи на здравото учение.
11. Това съответства на славното благовестие на блажения Бог, което ми бе поверено.
12. Благодаря на Иисус Христос, нашия Господ, Който ми даде сила, че ме призна за верен и ме постави да Му служа,
13. макар по-рано да бях хулител, гонител и насилник. Но ми беше оказана милост, защото без да зная, постъпвах така, без да познавам истинската вяра.
14. Но благодатта на нашия Господ стана преизобилна с вяра и любов в името на Иисус Христос.