21. Алким пък продължаваше да се стреми към първосвещенство.
22. Около него се събраха всички, които бунтуваха народа си, завладяха юдейската земя и причиниха голямо нещастие в Израил.
23. А Юда, като видя цялото зло, което Алким заедно с привържениците си стори на израилевите синове и че дори надмина езичниците,
24. обиколи всички предели на Юдея, отмъсти на отстъпниците и те престанаха да влизат в страната.
25. Щом Алким видя, че Юда и неговите хора придобиха мощ, и разбра, че не е в състояние да им се противопостави, върна се при царя и отправи против тях жестоки обвинения.
26. Тогава царят изпрати Никанор, един от прославените си военачалници, изпълнен с враждебност и омраза към Израил, и му заповяда да изтреби този народ.
27. Никанор пристигна в Йерусалим с голяма войска и изпрати при Юда и братята му пратеници с коварно предложение за мир:
28. „Нека да няма война между мене и вас! Искам да дойда с няколко души и с открито лице да преговаряме за мир.“
29. И отиде при Юда, поздравиха се един друг миролюбиво, но войниците бяха подготвени да заловят Юда.