55. Тогава Лизий чу, че Филип, когото цар Антиох още приживе бе определил за наставник на сина си Антиох, за да го възпитава, докато поеме царската власт,
56. се е завърнал от Персия и Мидия, а с него – и войските, които участваха в похода с царя, и че той се стреми да поеме управлението в царството.
57. Затова бързо реши да се оттегли и каза на царя, на военачалниците и на войниците: „Ние всеки ден търпим лишения, храната ни е малко, а мястото, което обсаждаме, е силно укрепено. Освен това върху нас лежи и грижата за царството.
58. Нека подадем десница на тези хора и да сключим мир с тях и с целия им народ.
59. Да ги оставим да постъпват, както преди, според своите закони, защото заради законите си, които ние отменихме, те се разгневиха и извършиха всичко това.“
60. Царят и военачалниците одобриха тези думи, изпратиха при юдеите пратеници, за да сключат мир, и те приеха.
61. А след като царят и военачалниците дадоха и клетва пред тях, те излязоха от крепостта.
62. Тогава царят се изкачи на планината Сион, но като видя колко добре е укрепено мястото, отметна се от клетвата, с която се закле, и заповяда да съборят обкръжаващите го стени.
63. След това се оттегли с бърз ход и се завърна в Антиохия. Там завари Филип да властва в града, влезе в битка с него и превзе града със сила.