16. Тогава Юда спря да ги преследва, върна се с войската си
17. и каза пред народа: „Не налитайте на плячка, защото още война ни чака.
18. Горгий и войската му са в планината близо до нас. Пригответе се за битка срещу нашите врагове, сражавайте се с тях, а после спокойно ще се отдадете на плячка.“
19. И докато още говореше това, появи се някаква тълпа, която слизаше от планината.
20. Но като забелязаха, че хората им са обърнати в бягство и палят лагера им – димът, който се виждаше, разкриваше станалото, –
21. тази гледка ги изпълни с голям страх. А като забелязаха в равнината и войската на Юда, готова за бой,
22. всички побягнаха в земята на филистимците.
23. Тогава Юда се впусна да плячкосва лагера им. И взеха много злато и сребро, скъпи дрехи в различни багри, много богатства.
24. А на връщане възпяваха и благославяха Господ в небесата, защото Той е благ, а милостта Му е за вечни времена.
25. Така в онзи ден настъпи чудодейно спасение за Израил.
26. Оцелелите чужди войници дойдоха при Лизий и му известиха за всичко, което се беше случило.
27. А той, като чу, изпадна в униние и смут, защото не се случи това, което желаеше на Израил, и не се осъществи това, което му беше заповядал царят.