21. а ние се бием за живота си и за нашите закони.
22. Той Сам ще ги смаже пред очите ни, затова вие недейте да се боите от тях!“
23. Едва изрекъл тези думи, той се нахвърли внезапно върху тях и Сирон със своята войска беше разбит пред очите му.
24. Преследваха го по склона на Веторон чак до равнината. Около осемстотин мъже от тях загинаха, а останалите избягаха във филистимската земя.
25. Тогава започнаха да се страхуват от Юда и братята му и ужас обзе околните езичници.
26. Името му достигна и до царя, а за неговите битки разказваха всички народи.
27. Когато цар Антиох чу за тези събития, изпрати да съберат всички сили в царството си – огромна войска,
28. отвори хазната си и раздаде на войниците си заплата за една година, като им заповяда да бъдат готови за всеки случай.
29. Но видя, че среброто в хазната беше на привършване, а данъчните приходи от областите са оскъдни поради вълненията и разорението, което той беше предизвикал с отменянето на законите, съществували от древни времена.
30. Тогава го обзе безпокойство, че няма да има достатъчно, както някога, за разходи и подаръци, които преди раздаваше с щедра ръка. А в това превъзхождаше предишните царе.
31. Силно притеснен от тези мисли, той реши да се отправи към Персия да събере данъци от онези области и да натрупа повече сребро.
32. А царските дела от река Ефрат до пределите на Египет възложи на Лизий, човек на почит и с царско потекло.
33. Повери му и възпитанието на сина си Антиох, докато се завърне.