7. той каза: „Горко ми! Защо се родих да видя разорението на своя народ и разорението на святия град и да стоя тук безсилен, когато той е предаден в ръцете на враговете, а светилището – в ръцете на чужденци!
8. Храмът му стана като мъж, загубил почит,
9. скъпоценните му съдове бяха отнесени като плячка, кърмачетата му бяха избити по улиците, а младежите му – от вражески меч.
10. Кой народ не е завземал царството му и не е ограбвал богатствата му!
11. Всичките му накити бяха отнесени, от свободен той стана роб.
12. И ето нашите светини, нашето великолепие, нашата слава запустяха и езичници ги оскверниха.