19. Затова сметнахме за добре да уведомим писмено царете и страните да не се стремят да причиняват злини на юдеите, да не воюват против тях, против градовете и страната им и да не подкрепят онези, които водят война срещу тях.
20. Взехме също решение да приемем щита от тях.
21. И ако някои злосторници от тяхната страна са избягали при вас, предайте ги на първосвещеника Симон, за да ги накаже според техния Закон.“
22. Той написа същото до цар Деметрий, до Атал, до Ариараф и до Арсак,
23. както и до всички области, а именно: Сампсама, Спарта, Делос, Минд, Сикион, Кария, Самос, Памфилия, Ликия, Халикарнас, Родос, Фасилида, Кос, Сида, Арад, Гортина, Книдос, Кипър и Кирена.
24. Препис от тези писма беше изпратен на първосвещеника Симон.
25. Междувременно цар Антиох продължаваше обсадата на Дора, като войската му неумолимо настъпваше. Той разположи обсадни машини и така обгради Трифон отвред, че никой не можеше нито да излезе, нито да влезе в града.
26. Симон изпрати на царя две хиляди отбрани мъже, за да се сражават на негова страна, а също така сребро, злато и голямо количество оръжие.
27. Но царят не пожела да ги приеме, отхвърли всичко, за което се беше договорил преди със Симон, и се отдръпна от него.
28. Той изпрати при него Атиновий, един от своите приятели, да води преговори и да му предаде следното: „Вие завладяхте Йопия, Газара и йерусалимската крепост – градове в моето царство.
29. Вие опустошихте техните предели, причинихте голямо нещастие на страната и наложихте своята власт в много области на царството ми.
30. Затова предайте сега градовете, които завладяхте, а също и данъците от областите извън Юдея, на които наложихте властта си.
31. В против случай трябва да предоставите вместо тях петстотин таланта сребро, а за опустошението, което причинихте, и за данъците от градовете – още петстотин таланта. Иначе ние ще дойдем, за да воюваме срещу вас.“
32. Атиновий, царският приятел, пристигна в Йерусалим. Той остана изумен, като видя почитта към Симон, златните и сребърните съдове върху подносите, цялото великолепие наоколо и му предаде думите на царя.
33. А Симон му отговори следното: „Ние нито сме завладели чужда земя, нито разполагаме с чужди блага, а с онова, което ни е наследство от нашите предци, но беше несправедливо присвоено за известно време от враговете ни.
34. И когато настана благоприятно време, ние си възвърнахме наследството на нашите предци.
35. Колкото до Йопия и Газара, за които предявяваш искане, самите те причиниха много злини на народа и страната ни. За тях ще платим сто таланта.“Атиновий не му отвърна нищо,
36. но се върна ядосан при царя, разказа му за този отговор, за почитта към Симон и за всичко, което беше видял. Това много разгневи царя.
37. Трифон пък се качи на кораб и избяга в Ортосиада.
38. Тогава царят определи Кендевей за военачалник на крайбрежната област и му предостави пехота и конница.