35. И народът, като видя предаността на Симон и славата, която се стремеше да придобие за народа си, направи го свой предводител и първосвещеник като благодарност за всичко, което беше сторил, заради справедливостта и верността, която бе проявил към своя народ, и за стремежа му да въздигне народа си.
36. На него му се удаде през своето време да прогони от страната езичниците, особено онези, завзели Давидовия град Йерусалим. Те си бяха построили крепост, откъдето извършваха набези, оскверняваха околностите на храма и накърняваха светостта му.
37. Но той засели в нея юдеи, укрепи я за защита на страната и на града и издигна стените на Йерусалим.
38. Затова и цар Деметрий го утвърди за първосвещеник,
39. причисли го към своите приятели и го почете с голяма слава.
40. Той беше научил, че римляните са нарекли юдеите приятели, съюзници и братя и с почит са приели пратениците на Симон.
41. Затова юдеите и свещениците взеха решение занапред Симон да бъде техен предводител и първосвещеник, докато се въздигне пророк, на когото да имат доверие.
42. Освен това да им бъде военачалник, да се грижи за светините, да назначава служители за работа в храма, в областта, във военните дела и в крепостите.
43. Той трябва да поеме грижата за храма и всички да му се подчиняват. Всички договори в страната да се изготвят с неговото име. Полага му се също да се облича в пурпурна дреха и да носи златни украшения.
44. На никого от народа и от свещениците да не бъде позволено да отменя някое от тези постановления, да се противопоставя на разпоредбите му, да свиква без негово разрешение събрание в страната, да се облича в пурпурна дреха и да носи златна тока.