24. След това Симон изпрати Нуминий в Рим с голям златен щит с тегло хиляда мини, за да сключи съюз с тях.
25. Когато това се разчу сред народа, си казваха: „Как да се отблагодарим на Симон и на неговите синове?
26. Защото проявиха твърдост и той, и братята му, и семейството му, отблъснаха враговете на Израил и го дариха със свобода.“ И вписаха това върху медни плочки, които поставиха на стълбове в планината Сион.
27. Ето препис от написаното: „В осемнадесетия ден от месец елул на сто седемдесет и втората година – това беше третата година от управлението на първосвещеника Симон –
28. в Асарамел, пред голямото събрание на свещениците, на народа, на народните предводители и на старейшините на страната, ни беше известено следното:
29. в многото войни, които сполетяха страната ни, Симон, синът на Мататия от потомството на Ярив, и неговите братя излагаха себе си на опасност и се противопоставяха срещу враговете на народа си, за да бъдат съхранени храмът и Законът. Така те прославиха навред своя народ.
30. Йонатан събра народа около себе си и стана негов първосвещеник. Но когато той се прибра при предците си,
31. враговете им решиха да нахлуят в тяхната страна, да я разорят и да сложат ръка на храма им.
32. Тогава се въздигна Симон и поведе война за своя народ. Той изразходва много свои средства, за да въоръжи смелите войни на своя народ и да им осигури прехрана.
33. Укрепи юдейските градове, особено Ветсура, разположен на границите на Юдея, където преди се съхраняваха оръжията на неприятелите. Там той разположи стража от юдеи.