23. Народът сметна за достойно да приеме тези мъже с почит и да впише речите им във възпоменателните книги на града, за да си спомня за тях спартанският народ. А препис от тях предоставихме на първосвещеника Симон.“
24. След това Симон изпрати Нуминий в Рим с голям златен щит с тегло хиляда мини, за да сключи съюз с тях.
25. Когато това се разчу сред народа, си казваха: „Как да се отблагодарим на Симон и на неговите синове?
26. Защото проявиха твърдост и той, и братята му, и семейството му, отблъснаха враговете на Израил и го дариха със свобода.“ И вписаха това върху медни плочки, които поставиха на стълбове в планината Сион.
27. Ето препис от написаното: „В осемнадесетия ден от месец елул на сто седемдесет и втората година – това беше третата година от управлението на първосвещеника Симон –
28. в Асарамел, пред голямото събрание на свещениците, на народа, на народните предводители и на старейшините на страната, ни беше известено следното:
29. в многото войни, които сполетяха страната ни, Симон, синът на Мататия от потомството на Ярив, и неговите братя излагаха себе си на опасност и се противопоставяха срещу враговете на народа си, за да бъдат съхранени храмът и Законът. Така те прославиха навред своя народ.
30. Йонатан събра народа около себе си и стана негов първосвещеник. Но когато той се прибра при предците си,
31. враговете им решиха да нахлуят в тяхната страна, да я разорят и да сложат ръка на храма им.
32. Тогава се въздигна Симон и поведе война за своя народ. Той изразходва много свои средства, за да въоръжи смелите войни на своя народ и да им осигури прехрана.
33. Укрепи юдейските градове, особено Ветсура, разположен на границите на Юдея, където преди се съхраняваха оръжията на неприятелите. Там той разположи стража от юдеи.
34. Укрепи също Йопия край морето и Газара, която е в пределите на Азот. В нея по-рано живееха врагове, но той засели там юдеи, като им предостави всичко необходимо за по-нататъшното им съществуване.
35. И народът, като видя предаността на Симон и славата, която се стремеше да придобие за народа си, направи го свой предводител и първосвещеник като благодарност за всичко, което беше сторил, заради справедливостта и верността, която бе проявил към своя народ, и за стремежа му да въздигне народа си.
36. На него му се удаде през своето време да прогони от страната езичниците, особено онези, завзели Давидовия град Йерусалим. Те си бяха построили крепост, откъдето извършваха набези, оскверняваха околностите на храма и накърняваха светостта му.