46. Но царят избяга в двореца, а гражданите завзеха всички улици в града и започнаха да се готвят да битка.
47. Тогава царят извика на помощ юдеите и всички те незабавно се събраха при него, разпръснаха се из града и убиха в онзи ден около сто хиляди души.
48. Същия ден запалиха и града, взеха голяма плячка и спасиха царя.
49. Когато жителите видяха, че юдеите завладяха напълно града, духът им падна и те започнаха да викат и да се молят на царя:
50. „Прости ни, само нека юдеите престанат да нападат нас и града ни!“
51. Така те сложиха оръжие и сключиха мир. А юдеите се прославиха пред царя и пред всички в неговото царство. За тях се заговори навред в царството и те се върнаха в Йерусалим с голяма плячка.
52. Но когато цар Деметрий седна на престола на своето царство и страната се усмири пред него,
53. той не изпълни нищо от онова, което беше обещал. Той се отметна от Йонатан, не се отплати за стореното му добро и му причини много мъки.
54. Тогава обаче се завърна Трифон с невръстния още Антиох, който бе провъзгласен за цар и сложи корона.
55. При него се събраха всички войски, които Деметрий разпусна. Те влязоха в битка с Деметрий и разгромен, той се впусна в бягство.
56. А Трифон взе слоновете като плячка и завладя Антиохия.