22. Когато чу за това, Деметрий се натъжи и каза:
23. „Какво сторихме ние, та Александър ни изпревари и спечели в своя подкрепа приятелството на юдеите!
24. Ще им напиша и аз писмо с обещания за отличия и дарове, така че мене да подкрепят!“
25. И той им изпрати следното писмо: „Цар Деметрий поздравява народа на Юдея.
26. С радост научихме, че спазвате договорите помежду ни, оставате в приятелство с нас и не преминавате на страната на враговете ни.
27. Продължавайте и сега да съблюдавате верността си към нас и ние ще ви се отплатим за доброто, което ни правите.
28. Ще отменим много от вашите задължения и ще ви дадем дарове.
29. Отсега нататък освобождавам всички юдеи от данъци, а също и от данъците за солта и за венците.
30. От днес завинаги се отказвам да вземам една трета част от добивите на полето и половината от плода на дърветата, което ми се полага, от юдейската земя и трите области от Самария и Галилея, присъединени към нея.
31. А Йерусалим нека бъде свещен! Той и околностите му да се освободят от десятък и от други данъци.
32. Отказвам се от властта над крепостта в Йерусалим и предоставям правото на първосвещеника да разположи в нея хора, които сам избере, за да я пазят.
33. И пускам на свобода без откуп всички юдеи, докарани като пленници навред в царството ми от юдейската земя. Нека бъдат отменени всички данъци върху тях и върху добитъка им.
34. По време на всички празници, съботи, новолуния и определените дни – три дена преди празника и три дена след празника, – през всичките тези дни всички юдеи в моето царство да бъдат освободени от всякакви данъци и задължения.
35. Никой няма право да безпокои и притеснява някого от тях по какъвто и да било повод.
36. В царската войска да се приемат до тридесет хиляди юдеи и на тях ще им се плаща заплата, каквато се полага на всички войници на царя.
37. Някои от тях ще бъдат разположени в големите царски крепости. От тях също ще бъдат назначавани на длъжности в царството, които изискват доверие. От техните редици ще бъдат предводителите и военачалниците им и те ще живеят съгласно своите закони, така, както царят е разпоредил за страната на юдеите.
38. Трите области на Самария, присъединени към Юдея, нека да си останат присъединени към нея, за да бъдат смятани за едно цяло и да не се подчиняват на друга власт освен на властта на първосвещеника.
39. Птолемаида с нейните околности дарявам на светилището в Йерусалим за покриване на разходите при служението в храма.